Топ 4 коледни истории
Питали ли сте се някога как историите са допринесли за човека, който сте днес?
Често смятаме, че образователната система е твърде остаряла, че представя на децата прекалено много истории и твърде малко конкретни неща, които биха им помогнали в живота като възрастни.
Истината е, че всички деца виждат собственото си отражение в историите, в които могат да се припознаят като главни герои. Това са историите, които ги държат в напрежение и ги учат, че доброто винаги побеждава и получава награда за своите победи и положените усилия.
Когато като възрастни погледнем назад към историите, разбираме колко много са допринесли за човека, в когото сме се превърнали. Виждаме ги в "битките", през които сме преминали, за да стигнем там, където винаги сме мечтали, и усещаме същото удовлетворение, което изпитваха героите от историите на нашето детство.
Затова трябва да пазим традициите, да дадем на децата онова, което им принадлежи, и да не ги лишаваме от красивите истории, на които сме се радвали и ние.
И тъй като се намираме в периода на празниците, когато имаме повече време за близките си, моментът е подходящ да прегърнете детето си, да седнете заедно до коледната елха или в леглото преди сън и да му разкажете десетки сезонни истории, които да озарят детството му. Подготвихме няколко истории, които да прочетете с вълнение заедно с вашето дете.
Топ 4 коледни истории
1. Историята на коледната елха от Луси Уилок
Имало едно време две малки деца, подобни на ангелчета, които се сгушили заедно край огъня, за да се стоплят.
"Чук, чук!" чуло се внезапно. Децата чули почукването и се отправили към вратата, за да видят кой стои на прага в толкова късен час. Отворили любопитно и какво да видят: друго дете, малко и уплашено, с тънки дрехи, измъчено от мрака и зимния студ, се било свило на верандата на къщата.
"Моля ви, ще ме приемете ли при вас, за да се стопля?"
"Разбира се!" отговорили децата.
Така двете деца поканили третото вътре. Стоплили се заедно край силния огън, а децата отстъпили леглото си на госта, за да може най-накрая да спи спокойно и на топло. Те останали да спят близо до огъня върху малка и неудобна пейка.
Утрото дошло сякаш за един миг. То било съвсем необикновено. В къщата прониквали мелодични звуци и красиви песни, каквито децата никога преди не били чували и които изпълвали сърцата им с нежност.
Те веднага отишли да отворят вратата. А откъде според вас идвала музиката? Къщата била заобиколена от деца, които пеели в хор и свирели на позлатени арфи.
Малкият непознат, който бил прекарал нощта в къщичката на двете деца, също се събудил.
Той бил облечен в сияйна мантия, сякаш над него се било спуснало чудо. Тялото му било по-топло от всякога, а сърцето му било изпълнено с нежност.
Двете деца останали вцепенени, а малкият непознат им казал да не се страхуват, защото той бил Младенецът Иисус и искал единствено да донесе спокойствие и мир на всички деца по света.
Като награда Иисус взел клонче от елхата вдясно от вратата на къщата, забил го в земята и го благословил да им носи богата реколта до дълбока старост. След това изчезнал.
Скоро след тази случка дървото пораснало и продължило да расте с всеки изминал ден. Всяка година то давало на двете деца позлатени плодове, които им помогнали да живеят добре както през детството си, така и когато станали възрастни.
2. Историята на тримата влъхви
В един слънчев ден тримата влъхви тръгнали да търсят Светия принц. През нощта вървели, водени от светлината на необикновена звезда, а през деня си почивали. Пренасяли през хълмове и долини три сандъка със съкровища, които щели да подарят на Принца при срещата си с него.
Докато спирали на различни места по пътя, срещали хора, които им помагали да открият правилната посока. Стигнали и до царството на Ирод, алчен владетел, който не приемал мисълта за нов цар и се страхувал от него. Той наредил на тримата влъхви да го потърсят и да му съобщят, когато го намерят.
Сиянието на пътеводната звезда спряло над град Витлеем, където пристигнали и тримата влъхви. Когато звездата изгубила част от необикновеното си сияние, те разбрали, че Иисус се е родил.
Когато преминали през портите на Витлеем и продължили по една от алеите, те забелязали мрачна и усамотена къщичка. Оборът към нея обаче бил изпълнен с изключително силна светлина.
Това била божествената светлина, която раждането на Иисус донесло на света. Божият син, обичан по всички земи и морета, бил заобиколен в първите мигове от живота си от своята майка Мария, от баща си, от животните и от сламата в яслата, в която се родил.
Тримата влъхви оставили даровете си в краката на Мария. Те донесли злато, тамян и смирна.
Златото символизирало царската власт на Иисус, тамянът създавал силната връзка между Бога и неговите чеда, а смирната, която тогава се използвала при погребения, предвещавала неговата саможертва.
По този начин влъхвите празнували раждането на Иисус, а чрез своята божествена мисия предсказали неговата смърт, последвана от възкресението и вечното му царуване над целия свят.
След като оставили даровете на Мария, влъхвите се върнали там, откъдето били дошли, но избрали друг път, за да се предпазят от злия Ирод.
3. Историята на ангелчето от коледната елха
Още от най-стари времена, когато и ние сме били само мечта в сърцата на родителите си, Дядо Коледа имал традицията да обикаля всички къщи, за да носи подаръци на послушните деца по целия свят.
Една година обаче се оказала напълно необикновена. Елфите се разболели по-тежко от всякога. Какво нещастие!
Дядо Коледа бил много разстроен, защото без своите помощници бил изгубен. Подаръците нямало да бъдат готови навреме, когато елфите били отслабнали и нямали магическата сила, която им помагала да отварят всички коледни писма и да опаковат така желаните от децата подаръци.
Сякаш всичко това не било достатъчно, майката на госпожа Коледа също обявила, че ще им гостува. Освен че бил тъжен заради малкото оставащо време и болните елфи, Дядо Коледа трябвало да посрещне гостоприемно и своята тъща.
Елените също не били в особено добра форма. С цялото си въодушевление и оптимизъм Дядо Коледа се опитал да подготви шейната, да впрегне елените, да натовари подаръците и да ги занесе на децата. Въжетата обаче се скъсали, елените били настинали, а всички подаръци се разпилели по земята.
От яд на Дядо Коледа му се приискало да заплаче, когато изведнъж чул звънеца при портата. Сърцето му се свило от страх, че ще получи още една лоша новина. Но какво да види?
Един сияен ангел му донесъл елха, най-красивата коледна елха, която щяла да върне благополучието и увереността на Дядо Коледа.
Дядо Коледа взел елхата, занесъл я в работилницата и я украсил. На върха поставил ангел в знак на благодарност към онзи, който спасил Коледата на всички деца.
Изведнъж елените оздравели, елфите отново започнали да работят с пълни сили, а госпожа Коледа насърчила Дядо Коледа веднага да тръгне и да занесе подаръците на децата. Тя поела грижата да посрещне своята майка.
Дядо Коледа отново потеглил и раздал чудесни подаръци на всички деца, заради което бил толкова ценен и обичан.
Историята обиколила света и достигнала до наши дни. Затова днес много семейства поставят ангел на върха на украсените коледни елхи. Според поверието той носи доброта и щастие и е приятел, който бди над всички.
4. Историята на коледната елха
Гората е прекрасна през цялата година, но с настъпването на студения сезон тя се натъжава, защото губи все повече от своите приятели, листата, които покриват и защитават дърветата.
Веднъж една птица вече не можела да лети заради злополука, при която счупила крилото си. Тя останала в сърцето на гората, над която се спуснала сурова и студена зима.
Заради студа птицата помолила един дъб да я приюти под листата си. Той обаче я прогонил, защото се страхувал, че ще остане без плодовете си.
Натъжена, птицата потърсила подслон под клоните на един бряст. Той също не се отнесъл приятелски и я отпратил от страх, че ще счупи листата му.
Студът ставал все по-силен, затова птицата събрала последната си надежда и се опитала да се скрие в един храст. Храстът също отказал да я приеме, защото се страхувал, че ще изцапа листата му.
Останала без сили, птицата се свила в снега, убедена, че наближава болезненият край на живота ѝ. В далечината обаче една приятелски настроена елха ѝ направила знак да се скрие под нейните клони.
Премръзналата птица с мъка се довлякла до елхата и щастливо се настанила под клоните ѝ.
В святата вечер на първия ден от Коледа времето внезапно се променило, и то не към добро. Студът бил по-безмилостен от всякога.
Всички дървета били лишени от своите одежди, от листата, които ги пазели топли, красиви и богати. Само елхата запазила игличките си, защото с всички сили се борела да защити своята нова малка приятелка.
Тя искала да помогне на птицата да преживее суровото време, да я държи на топло, за да оздравее и да продължи пътя си, когато времето се подобри.
Накрая ревът на вятъра утихнал, а елхата успяла да изпълни докрай своята мисия и да защити приятелката си.
Господ видял смелостта и добротата на елхата и като награда я дарил със силни клони и вечнозелени иглички.
Историята достигнала и до хората, които днес възприемат елхата като символ на изобилието, емблема на Коледа и въплъщение на добротата и радостта.
Днес, както всички знаем, коледната елха присъства в домовете ни заедно с доброто настроение, което разпръскваме около нея с десетки коледни песни. Всяка година те съживяват духа на зимните празници.
Как да превърнете четенето на истории в коледна традиция
Изберете вечер, в която цялото семейство да се събере около украсената елха, със запалени светлини и тихи коледни песни. Чаша горещ шоколад, няколко сладки и история, прочетена на глас, са достатъчни, за да създадете атмосфера, която децата винаги ще свързват със зимните празници.
Така коледните истории няма да останат обикновени детски четива, а ще се превърнат в истинско преживяване. Те ще станат част от празничната атмосфера, също като украсяването на елхата, коледните песни и подаръците, поставени под нейните клони.
